Със тебе тихо, тихо стъпвах по тънък лед,
I used to quietly tread on thin ice with you,
а знаех, че в един момент
but I knew that at one point
ледът ще се пропука и ще потъна.
the ice would break and I would sink.
Болеше тази нежна грешна любов със теб,
This gentle sinful love between you and I was painful,
болеше до безумие
painful to the extreme.
и вярвах, че ще мине, ако си тръгна.
And I believed it would pass, if I walk away.
А как да продължа
Tell me how to carry on
без тебе да живея,
living without you,
че с нея пак си сам?
that you are alone with her again?
остава като рана
still hasn't run its course,
и не зараства тя
it lingers as a wound,
и всеки божи ден
which would not heal.
крещи и настоява
And every single day
отново да сме двама,
it screams and it insists,
да се събуждаш с мен.
that the two of us are together again,
Любовта настоява.
Love insists.
Дори да бъде само още веднъж поне,
Even if it is for just one more time,
дори да е сбогуване,
even if it is a farewell,
последна глътка нежност заслужавам,
I deserve one last piece of affection.
а после бавно, бавно всеки по пътя си,
And then slowly, slowly the two of us can go on our separate ways,
със някой друг до себе си,
with someone else beside us.
дано да сме щастливи, но се съмнявам.
Let us hope we're happy then. But I doubt it.
А как да продължа
Tell me how to carry on
без тебе да живея,
living without you,
че с нея пак си сам?
that you are alone with her again?
е недоизживяна,
still hasn't run its course,
остава като рана
it lingers as a wound,
и не зараства тя
which would not heal.
и всеки божи ден
And every single day
крещи и настоява
it screams and it insists,
отново да сме двама,
that the two of us are together again,
да се събуждаш с мен.
and that you wake up beside me.
Любовта настоява да се събуждаш с мен…
Love insists that you wake up beside me...
Да се събуждаш с мен!
That you wake up beside me!
Любовта настоява.
Love insists.