Дали за теб съм пак онази същата,
Am I still the same to you -
която ти на колене бе молил
The one you'd begged down on your knees
да не поглеждам много често слънцето,
Not to look at the sun too often
да не поглеждам много често слънцето
Not to look at the sun too often
и да забравя, че сме само двама?
And forget there are only two of us?
Дали за теб съм пак онази същата,
Am I still the same to you -
покрила със коси лицето ти
The one that covered your face with her hair
и вените от кръв преливащи
And the veins full of blood
във струни ги превръщах с болката?
I've turned them into strings, along with pain?
Дали за теб съм пак онази същата?
Am I still the same to you?
Живот ли е това, аз питах се
What kind of life is that, I wondered
и любех-недолюбвах времето,
And I loved yet sometimes hated Time
а то събираше остатъка от мен за спомен.
While it collected what was left of me as a memory
Така променяше лицето ми,
It changed my face in such a way
че ставах всеки път по-млада,
That I got younger every time
но то си знаеше, че в мен е скрита рана…
But it knew there was a wound hidden inside me
Останалото, както казват, чака ме!
The rest, as they say, is yet to come
Каквото писано е – аз сънувам го,
What's meant to be - I dream about it
каквото съм изпяла – пяла съм,
What I have sung - I've sung it
каквото не успях – предричам го!
What I have failed - I've predicted it!
Дали за теб съм пак онази същата!…
Am I still the same to you...
Живот ли е това, аз питах се
What kind of life is that, I wondered
и любех-недолюбвах времето,
And I loved yet sometimes hated Time
а то събираше остатъка от мен за спомен.
While it collected what was left of me as a memory
Така променяше лицето ми,
It changed my face in such a way
че ставах всеки път по-млада,
That I got younger every time
но то си знаеше, че в мен е скрита рана… (×2)
But it knew there was a wound hidden inside me ... (×2)