Когато си на дъното на пъкъла,
When you find yourself at the very bottom of hell,
когато си най тъжен, най-злочест,
When you feel most sad, most unfortunate,
от парещите въглени на мъката
From the burning coals of your grief
си направи сам стълба и излез.
Make yourself a ladder and come out.
Светът когато мръкне пред очите ти
When the world dusks before your eyes
и притъмнее в тези две очи,
And grows dark in these two eyes of yours,
сам слънце си създай и от лъчите му
Make yourself a sun and with the last of its rays
с последния до него се качи.
Climb up to it.
Когато от безпътица премазан си
When you feel exhausted from being lost
и си зазидан в четири стени,
And find yourself closed between four walls,
от всички свои пътища прерязани
From all of your scattered and cut out roads
нов път си направи и пак тръгни.
Make yourself a new road and go again.
Трънлив и свят е на живота ребуса,
Life's puzzle is thorny and saint,
на кръст разпъва нашите души.
It nails our souls onto a cross.
Загубил всичко, не загубвай себе си –
Having lost everything, don't lose yourself –
единствено така ще го решиш!
That's the only way you'll solve it!
Когато от безпътица премазан си
When you feel exhausted from being lost
и си зазидан в четири стени,
And find yourself closed between four walls,
от всички свои пътища прерязани
From all of your scattered and cut out roads
нов път си направи и пак тръгни.
Make yourself a new road and go again.
И пак тръгни… (×2)
And go again… (×2)