Наше лято, дълго като вечност,
Our summer long like eternity
наше лято, кратко като миг,
Our summer short like a moment
на любов, на скръб ли ни обрече,
Did you doom us to love or sorrow
за какво ни сбра във своя мир…
Why did you gather us in your peace
С клони – вплетени ръце човешки,
With branches - tangled human hands
със луна – лице над две лица,
With the moon - a face above two faces
и с едно дихание горещо
And with a warm breath
ти овъгли нашите сърца.
You burned out hearts
Ти не бързай, лято!
Don't rush, summer
Чакай, миг неповторим!
Hold on, unrepeatable moment
Ах, поне в сърцата
Ah, so that we can keep you
ние да те задържим!
In our hearts at least
Сняг ще падне – клони ще прекърши.
Snow will fall - it will break branches
Лунен вятър лик ще угаси.
Lunar wind will blow out a face
Но със сняг и вятър ли ще свършиш,
But will snow and wind be the end of you
наше лято, топъл миг красив?…
Our summer, a warm moment of beauty
Сбогом, наше лято!
Don't rush, summer
Сбогом, миг неповторим!
Hold on, unrepeatable moment
Ах, поне в сърцата
Ah, so that we can keep you
ние да те задържим!
In our hearts at least
Ах, поне в сърцата
Ah, so that we can keep you
ние да те задържим!
In our hearts at least