Осветени от любов места,
Places lit by love,
храмове на праведни заблуди,
Temples of righteous delusion,
стонове на кратка красота,
Moans of ephemeral beauty,
пепелища от безумно луди.
Ash heaps of insane lunatics.
Аз ви посещавам и насън
I visit you also in my sleep,
като летописец ви се кланям.
Like a chronicler I bow to you
Слушам изменчивия ви звън –
I'm listening to your erratic chime -
отглас от захвърлени камбани.
An echo of discarded bells.
И нагазвам в старата трева.
And I tread upon the old grass,
Спирам се при шепота ви нежен.
Stopping at your gentle whisper.
Слушам как нетрайните слова
And I listen how the fleeting words
известяват края неизбежен.
Announce the inevitable end.
Може би това е суета
Maybe it is vanity
да вървиш по минали пожари.
To walk along bygone fires.
Може би ме вика любовта
Maybe love is calling me
и от изоставени олтари.
Also from abandoned altars.