През този малък град върви човек,
Through this small town walks
превит на две. Позна ли ме?
A stooping man. Did you recognize me?
Напълно смазан, след това със теб.
Completely crushed, after what happened between us.
Не ме позна и по-добре.
You didn’t recognize me and it is better this way.
През всеки малък град върви жена.
Through every small town walks a woman
Говори си сама.
Talking to herself.
По спирки и по гари мръзне пак
She freezes at bus stops and train stations
И чака вчерашния влак.
And waits for the yesterday’s train
Ожених се, разведох се и пак заради тебе!
I get married, I got divorced
С града преспах. Изпих света.
And it was because of you!
Всичко заради тебе!
I slept with the entire city. I drunk all the alcohol in the world.
А ти ми каза: Защо забравяш как съм падала
And you said to me: ‘Why you’ve forgotten
И ставала пред твоя дом,
How I’ve fallen down and risen again at your front door
А ти на топло в него пиеше
While you were sitting there in the warm room
сутрешното си кафе.
And were drinking your morning coffee?’
Жена ти заедно с децата ти
‘You together with your wife and children
се радвахте на първия сняг,
Were enjoying the first snow
А аз отвън седях премръзнала,
While I was standing freezing outside
скрита в някой вход, за кой ли път?
Hiding in some entrance again and again?’
Ръцете ми, от студ премръзнали,
My frozen hands
Държаха малък счупен телефон
Were holding a small broken phone
И чаках твоето обаждане,
And I was waiting for your call
Сякаш е на живот и смърт въпрос!
As if it was a matter of life and death!
Ще взема този стар ръждясал нож
I’ll take this old rusty knife
и ще режа себе си.
And I’ll cut myself.
Ще махна всеки спомен аз до кост.
I’ll remove every single memory to the bone.
Режи със мен, помагай ми!
Cut with me! Help me!
През този малък град върви човек,
Through this small town walks
превит на две. Позна ли ме?
A stooping man. Did you recognize me?
Напълно смазан, след това със теб.
Completely crushed, after what happened between us.
Не ме позна и по-добре.
You didn’t recognize me and it is better this way.
През всеки малък град върви жена.
Through every small town walks a woman
Говори си сама.
Talking to herself.
По спирки и по гари мръзне пак
She freezes at bus stops and train stations
И чака вчерашния влак.
And waits for the yesterday’s train
Защо забравяш как съм падала
Why you’ve forgotten
И ставала пред твоя дом,
How I’ve fallen down and risen again at your front door
А ти на топло в него пиеше
While you were sitting there in the warm room
сутрешното си кафе.
And were drinking your morning coffee?
Ще взема този стар ръждясал нож
I’ll take this old rusty knife
и ще режа себе си.
And I’ll cut myself.
Ще махна всеки спомен аз до кост.
I’ll remove every single memory to the bone.
Режи със мен, помагай ми!
Cut with me! Help me!