Питат ли ме дей зората
If men ask me where the sunrise
ме й огряла първи път,
Warmed me first when I was small,
питат ли ме дей земята,
If men ask me where the land is
що най-любя на светът.
That I cherish most of all,
Тамо, аз ще отговоря,
This will be my simple answer:
де се белий Дунав лей,
Where the mighty Danube flows,
де от изток Черно море
Where the Black Sea brightly dances
се бунтува и светлей;
In the East and stormy grows;
тамо, де се възвишава
Where the Balkan raises nobly
горда Стара планина,
To the sky its mountain chain,
де Марица тихо шава
Where the broad Maritsa slowly
из тракийска равнина,
Wanders through the Thracian plain;
там, де Вардар през полята
Where the Vardar through the fields
мътен лей се и шуми,
flows muddy and noisy,
де на Рила грей главата
where the Rila's head shines
и при Охридски вълни.
and to the lake Ohrid's waves.
Българио, драга, мила,
Dear Bulgaria, land I cherish,
земля пълна с добрини,
Land that brims with kindliness,
земля, що си ме кърмила,
Land where I from birth was nourished,
моят поклон приемни!
My obeisance accept!