Край Босфора шум се вдига,
Near the Bosphorus a noise is heard,
лъскат саби, щитове.
Swords and shields are shining.
Ето, Симеон пристига,
Look, Simeon1 is coming,
воеводи си зове:
He's calling his voivods:
Съберете се, войводи,
Gather together, voivods,
храбри орляци безброй!
Countless brave hordes2!
Много войски и народи,
Many armies and nations
паднаха под ножа мой.
Fell under my sword.
В цариградските палати
In the Tsarigrad's3 palaces
разтрепера се Роман.
Roman4 has shivered.
Прати дарове богати
He sent many gifts
в Симеоновия стан.
In Simeon's camp.
Не ща дарове, ни злато -
I dont want gifts nor gold
гордо викна Симеон. -
Proudly screamed Simeon.
Мойто царство е богато,
My tsardom is rich,
златен е и моят трон!
Golden is my throne!
Сам Роман да се представи,
Let Roman himself comes here,
нека той да проси мир!
Let he begs for peace!
Нека поклон ми направи,
Let he kneels before me,
па ще видим по-подир!
Then we shall see!
Мъчно, срамно за Романа,
It was sad and shameful for Roman,
но какво да чини той.
But what he could do?
Веч войска му не остана,
There wasn't left an army
нито сърце зарад бой.
Nor heart ready for fight.
Той падна пред Симеона,
He knelt before Simeon,
унизено проси мир:
Humiliated begged for peace:
Остави ми само трона,
Leave me just my throne,
давам всичко в тоя мир.
I give everithing in the world!