Когато над Дунав се мръкне
When over the Danube (river) grows dark
и сънен Балканът заспи,
and the drowsy Balkan falls asleep,
отново в полетата бойни
once again on the battlefields
пожарът на бунта гори.
the fire of uprising burns
Отново вървят септемврийци
Once again the septemberists march
и жертви народни безброй
there are numberless countrymen victims
и страшно проклинат: Убийци,
they gloomily curse: Murderers,
ний пак ви зовеме на бой!
we call you again for a fight!
Балканският вятър отнася
The Balkan breeze carries away
гласа ни към плахия враг
our voice towards the faint-hearted enemy
и глуха закана оглася
and a deaf threat announce
селото и тъмния град.
the village and the dark town.
Кълнем се в смъртта ви, другари,
We swear on your death, comrades,
във всеки загинал герой,
and on each fallen hero,
че скоро часът ще удари,
that soon the time will come,
часът на щастливия строй!
the time of the blissful order!