Странно просветлява смръщеният ден.
The frowning day gets strangely brightened.
Спомен загорчава, тя стои пред мен.
A bitter memory turns up - she stands in front of me.
Искам да докосна пръстите ѝ пак,
I want to touch her fingers again,
но не зная просто как.
but I just don't know how.
Миналото мина, бъдещето не.
The past is gone, the future is not.
Ако се докоснем в кратък миг поне,
If we touch each-other at least for a brief moment,
ще избухне огън, ще ни върне там.
a fire will break out, it will take us back there.
Няма връщане назад.
There is no way back.
Тя бе любов. (х2)
She was love (x2)
Реже като нож.
Cuts like a knife
И няма ден, и няма нощ.
And there's no day, and there's no night.
И отново смръщен гледа те светът.
And again the world looks at you frowning.
Всеки се завръща в своя собствен път.
Everyone goes back to their own path.
Всичко отминава под това небе.
Everything fades away under this sky.
Болката отляво - не!
Only the ache on the left doesn't!
Тя бе любов. (х2)
She was love (x2)
Реже като нож.
Cuts like a knife
И няма ден, и няма нощ.
And there's no day, and there's no night.
Всичко отминава под това небе.
Everything fades away under this sky.
Болката отляво - не!
Only the ache on the left doesn't!1