Звън дочух - далечен звън,
I heard a bell - far away bell,
звън - внезапен и тревожен,
a bell - sudden and alarming,
Камбана влезе в моя сън
A bell in my dream
и ме погали спомен...
and I remmembered something great...
Звезда над мене изгоря,
I saw a shooting star,
нощта от болка потрепери,
the night shaked from pain,
Прошепна хор - във храм аз бях,
A choir was whispering - I was in a church,
дете бях и се молех!
I was a child and I was praying!
Запалих свещ от друга свещ,
I lit a candle from another,
ръка целунах на старица,
I kissed old woman's hand
и нещо скъса се във мен,
and something broke inside of me,
като в ранена птица...
just like inside of an injured bird...
Глас забравен - нощен глас -
Forgotten voice - voice in the night -
дочух камбаната да плаче,
I heard a crying bell,
с душа горчива като мен -
it's soul was sad like mine -
с душата на сираче!
like the soul of an orphan!
Забравих страх,усетих Бог -
I forgot what is the fear, I felt God -
и светлината ме прегърна...
and the light hugged me...
И времето за дълго спря -
And the time stopped for long -
аз в себе си се върнах...
I came back inside myself...