Забързан мъж пред мен днес видях
I saw a man in haste in front of me,
понесъл във ръце цветя.
holding flowers in his hand.
Спомен тъжен в мен оживя,
A sad memory awoke inside of me,
защото в него теб познах.
because I recognized you in him.
Обърнах гръб от страх, скрих очи,
I turned away in fear, hid my eyes,
усетих как дъхът ми спря.
felt my breath stop.
Любовта ти в мен тъй горчи -
Love is so bitter in me -
дали ще мога да простя?
will I be able to forgive?
В коя ли днес си влюбен, лудо влюбен
Who will you be in love with today, madly in love
както в мен в онези дни?
like you were with me in those days?
Коя омайваш с твоите цветя?
Who do you flatter with your flowers?
Не знам сега дали на нея
I don't know if you
също сваляш всяка нощ безброй звезди
also bring her countless stars nights
и цялата надежда на света.
and all the hope in the night
От твоите лъжи и цветя
Of your lies and flowers
остана само шепа прах.
only a handful of ash is left
Без тебе дълъг път извървях-
Without you I walked a long path-
живях, умирах, песни пях.
I lived, I died, I sung songs.
Получих милиони цветя
I received millions of flowers
със много обич, без лъжа.
with lots of love, no lies.
Щастлива бих дори и на теб
I'd be happy even if I
да мога да простя.
couldn't forgive you.
Понякога човек във сълза
Sometimes a person turns
превръща чуствата на друг.
someone else's feelings into tears.
И пада от небето звезда
And from the sky falls a star
с душа, премръзнала от студ.
with a soul, frozen from cold.
Върви живота ден подир ден,
Life continues on, day after day
не спира своя вечен бяг,
never stopping its constant run,
а любовта пътува към мен-
and love comes at me-
ще спре ли пак на моя праг?
will it stop again at my porch?