Знам, живееха безгрижно в старата гора
I know they were living carelessly in the old forest
седем палави козлета и една коза -
Seven naught goatlings and a goat (female goat) -
тя бе майчица грижлива, ставаше в зори,
She was mother, caring, she used to wake up with the dawn,
с меки клонки и с коприва всички да гости.
to feed them all with soft branches and nettles.
Мамо, мила мамо, бързай само да сме сити!
Mommy, dear mommy, hurry up just to make us satiate!
вълчо щом почука, ние тука ще сме скрити.
When the wolf knocks, we will be hidden here.
Ау, от глад умирам! Ау, какво съзирам!
Awoo, I am starving! Awoo, what do I see!
Ау, заключен дом! С хитрост и взлом ще вляза аз!
Awoo, a locked home! I will enter with trickery and breaking open!
Но козлетата благатки схванаха завчас,
But the nice goatlings got it at once,
скрит в хвалебствията сладки, вълчият му глас.
hidden in the sweet laudations, his wolf voice.
Вълчо с течната на зеле гърлото проми
Wolfy* cleaned his throat with cabbage soup
и запея с кози трели: Рожбо, отвори!
and sang with goat voice: Child, open!
Мама, не е мама, мама няма лапи черни,
Mom is not mom, mom doesn't have black paws,
мама белоснежна, топла нежна и прекрасна!
mom is snowwhite, warm, gentle and wonderful!
Ау, от глад умирам! Ау, какво съзирам!
Awoo, I am starving! Awoo, what do I see!
Ау, заключен дом! С хитрост и взлом ще вляза аз!
Awoo, a locked home! I will enter with trickery and breaking open!
Хитрият вълчан се върна цял покрит с брашно -
The insidious Wolfy* returned covered with flour -
с лапа бяла той обгърна крехкото стъкло.
with white paw he wrapped the fragile glass.
Всеки знае що се случи, кой бе крив, кой прав.
Everybody knows what happened, who was right and who was not.
Вълчо кожата мени си, не и своя нрав!
Wolfy changes his skin, but not his nature!**