На разсъмване, щом разпозная
At dawn, as soon as I discern
потопения в изгрева хребет,
the sunlit ridge,
още първата мисъл е тая,
the very first thought is this,
че не трябва да мисля за тебе.
that I should not think about you.
И през целия ден, вероломна,
And perfidious all day long,
тя, където отида, ме дебне
it keeps lurking wherever I go,
и каквото да правя, напомня,
and whatever I do, it reminds me,
че не трябва да мисля за тебе.
that I should not think about you.
А когато нощта е надвисла
And when the night's impending
всяка болка във сън да обсеби,
to obsess over any pain in a dream,
аз не мога да спя и все мисля,
I can't sleep and I keep thinking
че не трябва да мисля за тебе.
that I should not think about you.