1.Пак е празник, ех, доживяхме.
It's holiday again, ah, we lived,
Доживяхме, да се съберем.
We lived to get together again.
Лудо време. Как се разпиляхме?
Busy time. And how we scattered.
Оредяха срещите съвсем.
Our meetings got so rare.
Пак е празник, а ми се плаче.
It's holiday again, but I feel like crying.
Пак е празник, а във мен вали.
It's holiday again, but it's raining in me.
Всяка среща спомня за това,
Every meeting is a reminder
че всяка радост мъничко боли./2х
That every joy hurts a little bit. / 2x
2.Пак е празник. Нека си разкажем,
It's holiday again. Let's talk
и за нас, и за живота ни.
About each one of us and our lives.
И през сълзи да признаем даже,
And even in tears, let's admit
че щастливи уж сме, но сами!
That we seem happy, but we are alone!
Пак е празник, а ми се плаче.
It's holiday again, but I feel like crying.
Пак е празник, а във мен вали.
It's holiday again, but it's raining in me.
Всяка среща спомня за това,
Every meeting is a reminder
че всяка радост мъничко боли./2х
That every joy hurts a little bit. / 2x
3.Колко близки вече ги няма?
How many loved ones are already gone?
Как ми липсват точно в този ден?
How I miss them on this particular day!
Ех, да можех да им кажа само,
Ah, if I could only tell them,
че ги помня, че са част от мен.
That I remember them, they are part of me.
Пак е празник, а ми се плаче.
It's holiday again, but I feel like crying.
Пак е празник, а във мен вали.
It's holiday again, but it's raining in me.
Всяка среща спомня за това,
Every meeting is a reminder
че всяка радост мъничко боли./2х
that every joy hurts a little bit. / 2x